Може да се поразминах с писането през 2022 година (причини много), но читателят в мен си остана все така жаден за нещо ново и различно. Гудрийдс педантично е отбелязал броя на прочетените книги и общия брой страници, които „съм изгризала“:
Ноооо! Гудрийдс не знае всичко. Към статистиката трябва да се прибавят няколко български книги, които имах удоволствието да получа лично от авторите (и, разбира се, с автограф).
Ще започна с нежната и мъдра поезия на две дами: Лили Чолакова и Юлия Вапцарова. Когато казвам „дами“, имам предвид пълния смисъл на думата! С първата се запознах през 2019 година в клуб „Журналист“, а втората срещнах преди няколко месеца, на едно от събитията, организирани от ССПБ. И двете поетеси ме спечелиха още с първите техни стихове, които чух и прочетох. Спомням си, че веднага попитах Лили за стихосбирка, но тя тогава подготвяше сборник с разкази и не беше сигурна, че иска да издава поетична книга. Радвам се, че е променила плановете си. 🙂 При Юлия се сдобих с нейна книжка още на втората ни среща. Като много поети извън светлините на медиите, тя също не продава, а подарява написаното от нея.
Продължавам с проза, но оставам на дамска вълна: сборникът с разкази на Диляна Йорданова (спечелил тазгодишната награда за проза на ССПБ) и романът на Йорданка Чакова. И с двете авторки се запознах през изтеклата 2022 година. И двете книги изгълтах буквално за часове (а когато нещо не ми е интересно, си го влача и се извинявам пред самата себе си с липса на време, недовиждане или уморени очи).
От споделеното по-горе някой може да остане с грешното впечатление, че чета само жени. 😀 Истината е, че книгите на мъжете-автори (поне тези, които четох през изминалата година) си бяха качени в Гудрийдс, така че давах мнението и оценките си за тях директно в платформата.