Технически погледнато, това е „последният пиксел на екрана“ на монитор с размери 1600 х 1200. В литературен план обаче такова е било първоначалното заглавие на романа на Весел Цанков. След като написал книгата, авторът решил, че подобно заглавие е трудно произносимо (и трудно запомнящо се), затова го съкратил само до „Пиксел“. Добро решение, според мен.
Книгата започна с приятен хумор, страниците летяха бързо и леко, беше забавна. Но… в един момент главният герой беше изваден от „матрицата“ (условно казано, макар влиянието на едноименния филм да е много видимо – самият автор си го признава). Оттам насетне останах с усещането, че не е бил наясно какво да прави с освободения си герой. Неминуемо се стига до социално-философските прозрения, но точно те звучат някак позьорски. В добавка са гарнирани с безкрайни ракиени партита, чието повторение ме подразни и развали добрия вкус от първата половина на книжката. Като цяло: добра идея, талантлив автор. Видях след прочитането, че романът е получил трета награда в конкурс на издателство „Аргус“. Ами… хм.