Човекът, който обичаше Стивън Кинг от Бранимир Събев
Моята оценка в Goodreads: 5 от 5 звезди
На тази книга й се канех около година и половина. Притесняваше ме думичката „хорър“, която отдавна се е превърнала в татуировка върху името на автора. Предразсъдъците ми отпаднаха, когато започнах да чета и открих разнообразни в жанрово и стилово отношение разкази. Няма да ги изреждам и резюмирам – вече има достатъчно коментари за всеки от тях. Ще спомена само, че „Арлекин“ и „Котешкият господар“ веднага получиха статут на мои любимци. Забавлявах се с „Хижата“, хлъцнах от поетичното начало на „Любов моя, ангел мой“ и изтръпвах при мисълта, че мога да срещна някои от останалите герои (странни, неприятни, но и прекалено истински). Е, поне Стефан Кралев със сигурност е елиминиран 😉 Тук е мястото да отдам дължимото на едноименния разказ, дал заглавие на сборника: „Човекът, който обичаше Стивън Кинг“ – интригуваща, трагикомична история, в еднаква степен фантастична и реалистична, с изключително живи образи – определено едно от най-добрите произведения в книгата. Що се отнася до най-провокативното, то без съмнение се нарича „Благословеният, вещицата и дяволът“.