С книгата на Емил Любенов се сдобих в ProjectCafe, където авторът беше оставил бройки за безплатно раздаване. Не бях попадала на това заглавие, въпреки че книгата е издадена през 2010 г. Авторът също ми е непознат (и такъв си остана, въпреки опитите ми да намеря нещо за него във всезнаещата Мрежа).
„Последният престолонаследник на Тхалидия“ е фентъзи – „меч и магия“ от най-чист вид. Не знам доколко се вписва в определението „българско фентъзи“, защото липсват типичните магични същества от нашия фолклор, затова нека го приемем просто като фентъзи от български автор. Противно на всеобщите представи за жанра (книги-тухли, трилогии и многокнижни поредици) книжката на Емил Любенов е само 160 страници и… историята е завършена! А ето накратко за какво става въпрос:
Царското семейство на Тхалидия е избито, но за династията още има шанс. Преди години принц Левиан е бил изпратен далеч от двореца. Това му помага да оцелее и да се завърне, за да заеме мястото си на трона. Оказва се, че не е толкова лесно, колкото си мислят всички. Злият дракон, опустошил столицата Шиндия, има пъклени планове и те не включват жив царски наследник. Драконът крие и друга тайна, която го прави почти неуязвим. Въпреки неравните сили, наследникът успява да си върне короната с помощта на шепа приятели и на всички, които помнят с добро стария цар.
Приятелства, предателства, битки и любов, дракони и вълшебства – в книгата ще откриете всички елементи на доброто фентъзи приключение. Що се отнася до героите, добрата новина е, че Големият лош не е глупак и успява да придвижва действието напред, както му е ред. 🙂 При добрите, за съжаление, на моменти има разминавания между онова, което ни е казано за тях и действията им. Редакторската работа по отношение на стила също е можело да бъде по-прецизна, но като цяло книгата си е съвсем прилична (acceptable, както се изказал г-н Дарси за Елизабет при първата им среща 😀 ) и става за четене. Жалко, че като „жанрова литература“ и тя (както и моите романи) не е успяла да стигне до повече истински читатели.