След като изгледах (на голям екран, с големи очаквания!) последната трилогия от „Междузвездни войни“, в която последователно бяха окарикатурени Хан Соло, Люк, принцеса Лея и цялата идея за Силата, бях доста скептична за каквито и да било филми и сериали в любимата вселена, създадена преди много години от Джордж Лукас. „Rogue one“ ме остави безразлична, от филма за младия Хан Соло така и не помня нищо – още причини да избягвам следващи срещи с нови продукции.
За щастие на бял свят се появи „Мандалорецът“ и доказа, че старата вселена не е мъртва. А и „малкият Йода“, няма как да остави безразлично което и да било сърце, било то на воин, дама или обикновен почитател. 😀 Сериалът за Оби Уан също ми хареса (въпреки смесените отзиви, които четох за него). Към „Андор“ усетих леко пристрастяване, но истинското ми фенство се завърна едва сега, когато изгледах първия сезон на „Асока“.
Отдавна се бях наканила, но след „Андор“ имах резерви, че вероятно става въпрос за подобна история, но с друг герой (героиня). Сюжетът обаче ме изненада приятно. Няма да го преразказвам – онези, които са го гледали, си знаят, а за останалите ще спомена само заглавието на финалната серия: „Вещицата, джедаят и адмиралът“. Мисля, че то казва достатъчно.
Интересен факт е, че ми се прииска да изгледам сериала точно на 4-ти май, без да знам, че това е денят, обявен за ден на „Междузвездни войни“. Както се казва, няма нищо случайно в случайностите.