Много се нашумя по повод книгата на Николай Теллалов „Да пробудиш драконче“. Кой ли не се изказа – то не бяха развълнувани мами, актуални медии, касти, подкасти, анатеми и страсти…
Въпросът, който си задавах през цялото време, е: колцина от развълнуваните са чели книгата на Теллалов? Дори не питам за поредицата, защото разпнатата в медийното пространство книга е само първа част от една четирилогия.
Ето и още един-два въпроса за философстващите: какво е „шаркан“ и защо и как това наименование е свързано с автора?
Разбира се, идва и неизбежното питане: четат ли заклеймяващите фантастика и ако да – каква?
Аз лично бях шокирана от определенията за книга, която за мен е един от най-идеалистичните фантастични романи от прочетените през последните 20 години (да, малко късничко я четох, но пък хванах цялата поредица накуп). Дълбоко ме разочарова и неадекватното изказване на един автор, който също бил част от инициативата. За всички онези, които плюят, без да са чели, мога да кажа само едно: невежеството не е извинение.
Що се отнася до въпроса дали тази книга е подходяща за деца на по 10-11 години, моят отговор е: по-скоро не. Ще им е трудно да разберат част от посланията – да не забравяме, че са родени в съвсем друго време от описаното в книгата, дори родителите им едва ли го познават. На тинейджърите (14+) обаче „дракончето“ със сигурност ще им допадне. Както и на четящите родители.
Иска ми се да завърша с един интересен факт: докато медийното пространство морализаторства върху две думи в книга, посветена на съвсем друго, в официалната учебна програма е включено произведението „Декамерон“ от Бокачо. Няма да коментирам.