Сърца от стомана от Бранимир Събев
Моята оценка в Goodreads: 4 от 5 звезди
Мислех, че ще търкалям книгата цяла седмица, а я изчетох буквално за часове. И се радвам, че беше точно такава, за каквато я презентираха: военен екшън. Който очаква нещо различно, може да се разочарова. Аз обаче се забавлявах максимално и с трите основни стълба на романа: извънземните, политкоректната България и Казармата (с главна буква, защото така видях мястото й в книгата). Между другото, казармените спомени ме насетиха за първата ми година в ТУ, когато мъжката третина от групата (все прясно уволнени), нямаше други теми за разговор и в края на семестъра вече си имах любими истории. С други думи, частта с Казармата със сигурност ще стои по-силно за онези, които са я преживели.
Що се отнася до инфантилното бъдеще на България, в главата ми още от първите страници изникна филма „Demolition Man“ със Силвестър Сталоун – и там обществото беше веганирало и имаше нужда от здрав мъжкар, за да се справи със злото. Е, „злото“ на Бранимир е доста по-многобройно и битката с него не така предвидима. Да, има кръв и карантии, но те са си на място (и като изключим края, предимно извънземни).
Разбира се, като при всеки първи роман, има „пропуснати ползи“, но те не развалят общото усещане за добър, стегнат екшън с хепи енд.