Законите на злото от Донко Найденов
Моята оценка в Goodreads: 5 от 5 звезди
Давам петте звезди с чиста съвест. Харесвам психологически трилъри, харесвам добре разказани истории, които бягат от клишетата, харесвам изчистени сюжети – а книгата на Донко Найденов е всичко това. Но не само.
Още в началото се потопих в атмосферата на провинциалното градче Старбург, все едно бях там – турист, посетител, който знае, че „ще се случи нещо много лошо“ и през цялото време е изпълнен с очаквания, буквално на всяка страница. Авторът умее не само да зададе точното настроение във всяка сцена, но и да предизвика читателя да го последва, дори ако последният знае, че ще стане свидетел на кървава сцена или демонични видения, или апокалиптични картини.
Друг от големите плюсове на романа за мен са прекрасно обрисуваните, реалистични образи. На първо място, разбира се, е главният герой – почтеният, работлив, скучноват Мики Едуардс, който допуска фатална грешка и попада в ада на собствената си съвест. Когато в скучното му ежедневие нахлува промяната, той преживява минути на радост, нови и непознати усещания, всяващи сладък хаос в подредения му живот. Но законите на злото го застигат и дните му се изпълват с ужас, самообвинения, разкаяние, страх от възмездие, лъжи… Животът му се превръща в кошмар, а той самият – в развалина.
Развитието на героя става на фона на странни и свръхестествени случки – прекрасно допълващи и подсилващи психологическия ужас, който преживява той.
Прочетох книгата с лекота и удоволствие, което за пореден път доказа, че когато хорърът
не е самоцел, а част от обмислена и добре разказана история, той само уплътнява възприятията на читателя и прави преживяването по-осезаемо и запомнящо се.