Мечти за по-добро бъдеще

„Няма значение от кое време са“ – така се нарича първата прочетена от мен българска книга за новата 2020 година. Седем български автори, любители на фантастиката, са обединили усилия за издаването на този сборник. Всеки от седмината се представя в него с по два свои разказа от жанра научна фантастика. Съставител на сборника е Радослав Филипов, а средствата за издаването му са събрани чрез платформата „Мечта за книга“[1].

Както сочи и заглавието, героите са от различни времена, дори може би от различни времеви линии. Ако можем да кажем, че има обединително звено за всички разкази в сборника, това е липсата на хорър елементи, макар че в две от историите ще се сблъскате с върколаци, демони и други твари от света на мрака.

Сборникът е едно завръщане към стила на добрата стара фантастика от 20. век. Беше ми приятно да се върна към нея – към историите за овладяване на космоса, към андроидите, машините на времето и неапокалиптичното човешко бъдеще. Разказите като цяло са кратки, четат се бързо и с усмивка.

При подобно разнообразие от автори и теми някои неминуемо се превръщат във фаворити. Лично за мен това бяха „Картини върху варовик“ на Радослав Филипов и „Имал ли е Моцарт приятел астроном“ на Мариян Петров. „Първобитно племе“ на Светослав Костадинов също има страхотен потенциал, жалко, че оригиналната идея е решена в стил „казвам“, а не „показвам“. Що се отнася до Стефан Кръстев-Цефулес (лично за мен най-известното име от списъка с автори), той е все така сладкодумен и неочакван, но перото му сякаш е пропито с тъга.

Препоръчвам сборника на феновете на „старата“ научна фантастика. Според самите автори пък книгата е адресирана „към тези приятели на авторите, които очакват от тях приключения, оригинални хрумвания, уважение към човешкото, литературен талант и добри пападения в жанра“.


[1] Преди две години аз също участвах със свой проект в платформата – така се появи на бял свят моят роман „Звездата на скитниците“.

Публикувано в BG Kниги, Review. Постоянна връзка.