„Физика на тъгата“ беше вторият ми опит за четене на Георги Господинов. Първият беше „Естествен роман“ и завърши с пълно фиаско – една от малкото книги, които не съм дочитала. За „Физика…“-та имаше толкова суперлативни отзиви, толкова награди ми се набиваха в очите, че си помислих: хайде, стига си чела самзидати като тебе, време е да се докоснеш до каймака на съвременната българска литература (аз по принцип не обичам каймак, ама нейсе, както е казал един любим класик).
Започнах и… завърших за часове – тук признавам професионализма на Г.Господинов – четенето беше леко и бързо, в началото дори повярвах, че ще има истински сюжет (което втората половина на книгата безмилостно опроверга).
Стилът е удобно „народен“ (да ми прости авторът, но мисля, че напълно съзнателно е писал като средностатистическо българско мрънкало). Псевдоискреност извира от всяко изречение и абзац, претенциите за многопластовост, модерност и „нещо по-така“ са видими и с просто, дори незрящо око.
Ако можех да добавя подзаглавие на творбата, бих се спряла на „Тъжните мрънканици на един неудовлетворен човек“. Такова бе усещането ми, когато затворих последната страница. Клишета и сълзи като за турска сапунка. Спекулация с чужди спомени и чужди животи. Онова, което авторът се опитва да продаде като носталгия, прилича на най-обикновена завист – към онези, които са имали повече новогодишни банани от него, към родените в София (този социалистически блян на всички жители от Б., Т., Н. и останалите букви от азбуката, градът, в който днес просто идват и остават), завист към онези, които са щастливи, въпреки че не притежават дори процент от неговия успех, награди и известност…
Накратко, „физиката“ на Господиновата тъга се корени в недоволството от собственото му минало – трагедията на Дъ Мегакуул Мен, който би искал да си играе с костенурки нинджа, но в детството си разполагал само с няколко пластмасови индианци… За негова утеха ще кажа, че не само социализмът, но и ЕГН-то му е попречило да се сдобие с нинджите. И някъде там, в детството, се е зародило желанието му да бъде винаги отпред. На всяка цена.