Крайни мерки от Любомир П. Николов
Моята оценка в Goodreads: 3 от 5 звезди
Не знаех какво да очаквам от този роман, затова започнах със задната корица: непробудно спяща жена, странен мъж, гениален лекар. Беше обещание за загадка, необичайни ситуации и фантастичен свят. Обемът от 100 страници леко ме изненада – в моите представи романите са поне с петдесетина отгоре, а и предишните книги на автора, които съм чела, бяха около два пъти по-дебели („Въжеиграчът Карой“ беше цели 240 страници, „Щастливите хора“ – 192, а „Фламинго за обяд“ – 204). Но в крайна сметка е истинско майсторство да побереш интригуваща история в такъв малък обем, така че дори се зарадвах.
Историята започва наистина интригуващо, с нещо като съвременна версия на спящата красавица. И продължава като екзистенциалната драма на главния герой Алекси Воронов. За съжаление той така и не успя да предизвика някаква реакция у мен – нито симпатия, нито антипатия. Беше ми все едно какво ще му се случи, а когато се превърна в „мнозина“ (според анонса от задната корица), терзанията и вътрешните му борби ми се сториха пресилени.
По-интересен персонаж се оказа професорът-хирург Леонид Левиев. Освен че дават тласък на действието, неговите решения извеждат финала от баналното, правят го неочакван и вливат онази доза жизненост, която оставя крайното добро впечатление. Всъщност, едва там, в края на историята, престанах да се дразня от факта, че загадката със заспиването се бе оказала обикновена стръв.
Накратко, „Крайни мерки“ е приятна, добре разказана история, едновременно фантастична и реалистична. Феновете на автора могат за пореден път да се насладят на забавния му, привидно лековат стил, зад който често прозира изстрадана мъдрост.