У нас по кината май вече не прожектират руски филми. За щастие в интернет човек може да намери всичко, дори излезлият в края на 2017 година „Салют-7“.
Преди случайността да ми го предложи, не бях чувала нито за филма, нито за истинските събития, по които е сниман. Ако имате възможност, препоръчвам ви да отделите време за него. Една визуално красива история за истински героизъм.
През 1985 година съветската космическа станция Салют-7 губи контакт със Земята. Орбитата й е неизвестна, Центърът за управление на полетите е безпомощен, падането на Земята е въпрос на време, но напълно неконтролируемо. На всичко отгоре светът се намира в разгара на Студената война.
Двама космонавти са изпратени на супер рискована мисия. Това са Владимир Джанибеков и Виктор Савиних. Разбира се, за нас, живеещите в блажено неведение неребейци, това е било поредното изстрелване на съветски екипаж в орбита. Останах шокирана, когато разбрах какъв критичен момент е било лятото на онази година – и за отношенията между двата политически лагера, и за населението на Земята, и за космическата програма на руснаците.
Филмът ме впечатли дотолкова, че потърсих информация за истинските събития. Така попаднах на един документален филм с интервюта с истинските участници (в игралния филм са запазени само малките им имена). Според космонавтите десетина години след случилото се записи от мисията попаднали у американски продуценти и така се родил „Армагедон“ 🙂 Как руснаците приели подвизите на Брус Уилис? „Онези, които не знаеха какво се е случило, се ядосваха – казват космонавтите. – А ние, които знаехме, се смеехме“.