Не мога да кажа с точност какво означава тази дума, нито знаех доскоро, че има български филм с такова заглавие. Завършен е през размирната 1991 година, когато никой на нищо не обръщаше внимание, най-малко на „старите“, „социалистически“ проблеми. А проблемът, поставен във фокус, е актуален и днес, дори повече от онези времена: става въпрос за насилието между децата – как се заражда, как се подхранва, кога излиза от контрол.
Накратко, историята е за едно слабовато, очилато момче (някъде между 14 и 16 години), на което всички се присмиват поради физическата му непохватност. „Пльонтек“ е прякорът му. Съучениците му не знаят, че има болно сърце – до момента, в който момчето припада в час по физическо възпитание и е откарано в болница. Там се сприятелява със свои връстници, с които делят болничната стая: единият е циганче, другият без родителски грижи (майка, която нехае и баща в затвора). При изписването си циганчето обяснява, че могат да го потърсят, ако имат нужда – той и родата са винаги на разположение за приятели. За съжаление второто момче умира малко преди Пльонтек да бъде преместен в училище със специален (рехабилитационен) режим. Оказва се, че там командват 4-5 от по-големите момчета, начело с племенника на директорката. Те наричат себе си пирати и тормозят всички останали, които са роби и робини. Като новопостъпил Пльонтек е подложен на непрекъснат физически и психически тормоз. Всичко се променя, когато той пише на ромския си приятел и една нощ неколцина „братчеди“ се разправят с пиратския главатар. Скоро Пльонтек заема мястото му и се оказва, че е по-зъл и безскрупулен от предшественика си. Получената власт го покварява напълно, той стига дори до момент, в който изнудва самата директорка, а след това и до убийство, което приписва на свой съученик…
Една история за деградацията на личността. И един много важен въпрос: дали нежният, добричък Пльонтек винаги е бил склонен към насилие или чудовището, в което се превръща, е резултат от травмите, нанесени му от света?