Всъщност, популярната и харесвана до днес комедия на Леонид Гайдай се нарича „Кавказка пленница“. В нея се разказва за суровите кавказки нрави и едва ли някой може да предположи, че този много планински филм е сниман в… Крим! Трудно е да се повярва, наистина, защото в нито една от сцените няма и намек за море. Но пък снимачният екип със сигурност е разпускал на плажа 😉
Разбира се, и тук местното население участвало с удоволствие в снимките. Както се изрази един от бившите статисти: „само който го мързеше, той не беше дошъл“. Забавен факт в тази връзка е една от сцените, в която актьорът Вицин се заканва на две момчета, които надничат иззад вратата. Тази сцена всъщност не е била разписвана, нито замисляна – децата се били промъкнали тайно и наистина „надничали“ да видят какво правят кинаджиите, а Вицин, като ги видял, инстинктивно им се заканил с ръка. Епизодът не бил завършил, затова камерата все още снимала. Режисьорът обаче толкова харесал кадъра, че го оставил. Така двамата хлапаци, дошли за ваканцията при дядо и баба, станали знаменитости сред съучениците си.
Изобщо, за Леонид Гайдай било характерно, че обичал импровизациите и поощрявал актьорите да правят такива. А ето и няколко думи за самите актьори:
- Шурик (Александър Демяненко) бил брюнет и през цялото време на снимките го изрусявали „до болка“.
- За главната женска роля кандидатствали много от тогавашните известни актриси, но режисьорът предпочел 19-годишната Наталия Валдей от цирка. Ролята й във филма обаче е озвучена от друга актриса, песента пък се изпълнява от трета…
- В този филм зрителите за последно се срещат с комедийната троица Никулин-Вицин-Моргунов. Причината била най-вече в актьора Моргунов (на снимката в средата), който се изпокарал с режисьора, дори бил изгонен от снимачната площадка и в някои кадри вместо него е сниман местен статист. Актьорът обаче се разкаял, извинявал се, молил се и накрая Гайдай го върнал в продукцията, но повече никога не работил с него.
Леонид Гайдай се отнасял много сериозно към хумора във филмите си. Според него нямало такава шега, която да се хареса на всички, затова, когато подбирал смешките, той казвал: „Тази е за децата, тази е за работническата класа, тази е за интелигенцията…“ Имало обаче шеги, които не се харесвали „там, горе“. Заради една от тях филмът за малко да бъде спрян. Става въпрос за репликата „А пък в съседния район откраднаха член на партията“. По сценарий репликата трябвало да произнесе кавказецът-крадец-жених (който е и висшият партиен функционер в района). Казали на Гайдай, че тази реплика трябва да се махне. Той се заинатил, мислил дълго и накрая я сложил в устата на Юрий Никулин – героят му е идеологически ненадежден, направо невежа, хулиган, така че от него може да се очаква всичко – такава била защитната теза на режисьора. Очевидно успешна 😉
А идеята за филма е истински случай: във вестниците имало статия за младо момиче, което отишло за ваканцията при дядо и баба в Кавказ и там се опитали да я отвлекат и да я разменят за стадо овце.
(фактите са подбрани от епизод на „Тайните на съветското кино“)