За сериала „Dark“ прочетох само хубави думи, чух лично хвалебствените отзиви на впечатлени зрители и реших: ще се гледа, още повече, че става въпрос за немски, европейски сериал.
Може би тръгнах с големи очаквания, може би просто не е моят тип забавление. Твърде мрачно, за да е забавление, всъщност. Цялата атмосфера – мрак, тегавост, мистика, скрита лудост – ужасно ми напомняше на „Туин Пийкс“.
Разбрах, че историята имала много прилики с американските „Странни неща“, но всички отзиви бяха в полза на немския сериал. Склонна съм да вярвам на тези сравнения, макар че не съм гледала „нещата“ – просто „Dark“ е направен наистина интелигентно. Казвам го въпреки непрекъснатото протяжно следване на героите из коридори, улици, мазета, пътища и изобщо навсякъде, където вървят, което понякога ми идваше в повече. Да, разбирам: психологизъм, атмосфера и така нататък – но разбирането може да бъде и дразнещо. За щастие играта на актьорите беше много добра, диалозите бяха смислени и това компенсираше до голяма степен костенурското развитие.
Споменавайки диалозите, не мога да подмина отвратителния превод. Субтитрите бяха грешни до безумие (например разпечатка на разговори от мобилен телефон беше преведена като „Темичен законопроект“ – колкото и да не знаеш немски, виждаш на екрана разпечатката с телефоните!!!). Отначало записвах безумията, абстрахирайки се от грешната граматика – то бива Гугъл, бива, ама… Отделно, „преводачите“ като че нарочно оставяха жените да говорят за себе си в мъжки род, а репликите на мъжете бяха в женски. Мога да приема обърквания от време на време (така е, когато се превежда с Гугъл от английски към по-сложен европейски език), но размяната на родовете беше във всички реплики! В крайна сметка махнах субтитрите и изгледах сериите в оригинал, но… колко от зрителите биха могли да си го позволят?
Да се върнем все пак към сериала. Навсякъде го нареждат в графата „фантастика“, обаче тя според мен се изчерпва с един епизод и с един диалог, проведен в полутъмна стая. Останалото е мистика. И тъмнина, разбира се.
Дъжд и нощни разходки на малки и големи, предимно из горите – това гледах през по-голямата част времето. Изглеждаше сякаш в градчето Винден, в което се развива действието, слънце изобщо не припарва, а животът тече само през нощта – дори началничката на полицията предпочиташе да търси улики през нощта с фенерче, нищо че през деня (то пък един ден! – само мъгла и дъжд) е имала възможност да огледа същия район. Шефката на АЕЦ-а също работеше в мрачина – офисът й (хубав, голям, с дълга заседателна маса) се осветяваше само от две нощни лампи. Изобщо човек стига до извода, че Винден се намира в паралелна вселена, където Земята се върти така, че точно това градче винаги е от тъмната страна. В този ред на мисли основният въпрос на сериала може би не трябва да е „кога“, а “къде“…
Бързам да добавя, че съм изгледала само първия сезон. Краят му отвори широка врата за втория и онова, което се виждаше през вратата, породи любопитството ми. Разбрах, че се добавя поне още една времева линия в историята (до този момент бяха три). Дано новите времена не внесат само допълнителна мъгла в тъмнината. 🙂