Сергей Лукяненко се очертава любимият ми руски фантаст от новото време (не че съм чела много руски автори през последните 15 години). Затова се зарадвах, когато попаднах на филма „Чернова“, направен по негово едноименно произведение.
Поредният свят на Лукяненко е изпълнен с паралелни реалности, които съществуват като алтернативни истории на Земята: някъде все още не са открили нефта, другаде е победил просташки болшевизъм, в трети свят Москва е идиличен тропически плаж… Оказва се, че всички тези светове са чернови на един – на главния, който е създал останалите именно с цел да се експериментира кое общество (обществена структура, технологично равнище и т.н.) е най-добрият вариант за развитие. Дали нашата Земя е беловата или просто една от черновите? Това е един от въпросите, чийто отговор трябва да намери главният герой. Той е московчанин от нашето време, на когото е отредена много специална функция: „митничар“. Митничарят е нещо като граничар за междувселенския трафик. Освен регулиране на трафика обаче се оказва, че той има и способността да отваря врати към многобройните клонинги на Земята. И той е този, който трябва да открие пътя към Беловата.
Признавам, изгледах филма с идеята, ако ми хареса, да се заема с книгата. Очакванията ми се оправдаха – филмът ме заинтригува. За щастие книгата пък е налична в „Моята библиотека“. В нея намерих отговори на нeясните (поне за мен) въпроси. Освен това се нахъсих да потърся и продължението: „Белова“-та. 🙂