Китайците отдавна са овладели екранизирането на епично фентъзи. Приказно-героичните им филми се борят успешно и със сигурност един ден ще преборят елфите, джуджетата и европейските юнаци с мечове. Дали обаче ще имат достатъчно сили да отнемат и първенството на Холивудската научна фантастика?
Ето с такива размисли седнах да гледам китайската суперпродукция „Странстващата Земя“.
И няколко думи за субтитрите: попаднах на версия с много странен превод. Беше буквален, на моменти със счупена граматика (но за правописа нямам забележки, нито за географските названия). По мое мнение китайският език е бил майчин и бащин за преводача, който още не е усвоил напълно българския 🙂 Възможно е и да греша, защото от едно видеоревю научих, че английските субтитри били много лоши – неправилни изречения, грешни думи… Ако е така, допускам, че става въпрос за буквален Гугъл-превод от английските субтитри.
Каквато и да е причината, тя отнемаше част от положителната емоция (още повече, че таймингът също не беше добър). За щастие голяма част от филма нямаше нужда от превод. Говоря за екшъна, който изпълва цялата втора половина на филма – стопроцентов, фрашкан със специални ефекти и апокалиптизъм.
Сигурно се чудите какво ме е провокирало да гледам китайска продукция в деня, посветен на българската писменост и култура. Причините са няколко:
- свободно, празнично време, съчетано с нестабилни климатични условия
- любовта ми към научната фантастика
- един стар виц за бъдещето, когато в автобиографиите ще бъде задължително изречението: „И от малък обичам да ям ориз“. (Това, разбира се, е шега).