Тайните на съветското кино

Има такава рубрика по един от руските канали. Аз попаднах на нея преди 3-4 дни. В рамките на 25-30 минути може да научите любопитни факти за популярни съветски филми. Освен информацията от водещия, за филмите разказват и самите им създатели – актьори, режисьори, композитори. Включени са архивни интервюта с онези, които вече не са сред нас. За съжаление рубриката тече в часови пояси, които са извън моите „телевизионни“. Все пак успях да се добера до интересни факти за добре познати у нас филми: „Кавказка пленница“, „Тримата мускетари“, „Техеран 43“, дори за „Малката Вера“…

Ето какво научих за съветските мускетари:

Филмът е сниман в Лвов – по улиците на града и в замък, който наистина прилича на Версай. Както се казва, Лвов от 20-ти век приличал на Париж от 17-ти. 🙂 Днес дори се провеждат разходки с екскурзовод из местата на снимките.
„Парижаните“ били, естествено, местното население, което с удоволствие се включвало в снимките – без заплащане, хората се радвали само да бъдат част от филмовия процес, да стоят редом с истински филмови звезди.

Както може да се очаква, борбата за ролята на Д’Артанян била голяма. Сред кандидатите бил и Андрей Миронов, но в крайна сметка одобрили Александър Абдулов. След кастингите режисьорът (Георгий Юнгвалд-Хилкевич) случайно срещнал Михаил Боярски и по собствените му думи, когато го видял, разбрал, че това е неговият Д’Артанян. В киностудията не били очаровани от избора. Започнали преговори и в тях била отстреляна и актрисата, одобрена за Констанс. Работата била в това, че от киностудията настоявали ролята на Миледи да изиграе Ирина Алфьорова (която била жена на Александър Абдулов, явно се готвели да играят семейно), но режисьорът се опънал – той си имал избор и той бил Маргарита Терехова. За да задържи обаче Боярски, трябвало да включи Алфьорова във филма. Така тя се превърнала в Констанс, а одобрената за тази роля актриса отпаднала. Режисьорът се чувствал гузен и дълго избягвал срещи с отпадналата.

В актьорския състав се оказал и един истински фехтовач – Владимир Балон, който играе ролята на офицера Дьо Жюсак. Именно той е хореограф на бойните сцени с шпагите. И макар във филма да е смъртен враг на мускетарите, в реалността бил нещо като петият мускетар. Четиримата мускетари и Жюсак си остават приятели докрай. Към днешна дата от петимата са останали двама – Д’Артанян и Портос, които признават, че купоните и запивките наистина били част от снимачния процес, както и травмите, тъй като актьорите правели всичко сами. Дори Миледи: във филма тя има едно бягство, при което скача от прозорец върху кон – направила си каскадата сама. Д’Артанян пък имал и прободни рани от шпагите, и всякакви наранявания, дори си счупил ръката. Въпреки това останал на снимачната площадка, а за да не се вижда гипсът, му сложили ръкавици.

Ако има нещо, за което всички са категорични, то е, че филмът не би имал този помрачителен (и дълголетен) успех без музиката на Дунаевски. Това мнение едва ли е изненада за всички, които са гледали „мушкетьорите“.
Изненада обаче беше фактът, че в малко градче в Гаскония, Франция има паметник на мускетарите и лицата на паметника са… лицата на съветските актьори, изиграли героите на Дюма.

Публикувано в TVnet, Разни, Филми. Постоянна връзка.