Тайните на кралица Елизабет I

Когато Елизабет І сяда на престола, мъжете около нея се съмняват, че тя ще успее да го задържи. Съмняват се, че ще се справи с управлението, още повече, когато обявява, че ще управлява сама, без крал до себе си. И на нея не й остава нищо друго, освен да ги убеди, че грешат.

Ако си спомняте историята, дъщерята на Ан Болейн идва на власт в едни доста размирни времена: след смъртта на брат си Едуард VІ и сестра си Мария І Тюдор, по-известна като „Кървавата Мери“. Мария прави неуспешен (и доста кървав) опит да възстанови католицизма в Англия. По време на управлението й са обезглавени стотици обществени личности – протестанти и поддръжници на независимата английска църква. За разлика от нея Елизабет е значително по-умерена в управлението си. Тя проявява религиозна толерантност и при нея няма систематични преследвания на инакомислещиге. След като папата я отлъчва от римската църква, срещу нея са организирани няколко несполучливи заговора за покушение.

Всичко това я кара да потърси допълнителна опора чрез предците и произхода си. За нейно щастие тя може да свърже рода си с легендарния крал Артур, но за да повярват суеверните й поданици в управленческата й сила, не е достатъчно само да се обяви за наследница на Артур. Тя трябва да притежава кралските му кости.

Мисията по откриване останките на крал Артур е възложена на двама от доверенииците на кралицата: небезизвестният лорд Робърт Дъдли и личният астролог и съветник доктор Джон Дий. Последният е учен, математик, астроном… Е, за слабограмотните поданици на Елизабет Джон Дий е просто ясновидец, еретик и магьосник. И така, двамата се отправят към абатство Гластънбъри, където се предполага, че е гробът на Артур. Реалността се оказва плетеница от фанатизъм, суеверие, алчност, насилие и интриги, сред които кралските пратеници успяват да уловят нишката на заговор срещу кралицата.

„Костите от Авалон“ е исторически трилър с елементи на хорър. Ако сте фен на историята, ще добавите интересни факти към знанията си за английското общество от времето на Елизабет І. Със сигурност ще научите и детайли около легендата за Авалон и крал Артур. Част от притегателната сила на романа обаче се дължи на полумистичния поглед на доктор Дий, от чието име се води повествованието. (Всъщност, той наистина е писал дневници, но доста по-късно от времето, за което се говори в книгата.)

Публикувано в Review, Книги. Постоянна връзка.