Във всички екшъни, хоръри, трилъри, мистерии и криминални филми, а още повече в приключенските и космически „опери“ има герои, чиято роля е да умрат, спасявайки важните протагонисти. „Червеноризци“ на Джон Скалзи е забавна книга именно за тези обречени образи. Ако се замислите обаче, това е книга за малките хора, от които уж нищо не зависи, но без които героите не биха могли да съществуват. Един разказ за абсурдите, случайностите и малките конспирацийки. Само дето всички те са взети не от съвремието, а от космическите сериали (справка: „Стар Трек“).
Идеята е свежа, без да е новаторска, изпълнението – лесносмилаемо и бързо четимо. Почти цялата книга е изградена от диалог. Ако търсите дълбоки философски прозрения, няма да ги намерите тук. На моменти разговорите дори успяваха да ме подразнят, толкова са опростени. Но онова, заради което продължавах да чета, беше симпатичното чувство за хумор, непрекъснатите обрати, абсурдната логика, която придвижва сюжета напред (на моменти ми напомняше на „Пътеводителя“ на Дъглас Адамс). И през цялото време, при всичките криволичения на историята в най-невероятни посоки, имах усещането за препускане, като че ли авторът е нямал търпение да завърши текста.
След цялото бързане обаче се появават… три заключителни коди. За мен лично бяха по-скоро приспивателни и донякъде развалиха доброто чувство, с което завърших историята. Така и не схванах причината за написването на тези коди. Обем на книгата? Демонстрация на автора, че може да пише и без пряка реч? Съмнявам се в последното, защото първата кода ми напомняше за изоставена девойка в чата, която е решила да отмъсти на своя бивш интернет-любим, като публикува всичките му лични разговори с нея. Втората даже вече не я помня, единствено в третата намерих някакъв смисъл, но спокойно можеше да я прескоча.
Въпреки всичко препоръчвам „Червеноризци“ на всички, които търсят нещо по-отпускащо, без да изневеряват на жанра. И на всички, които си търсят неангажиращо четиво за следващата ваканция.