Централна станция (Central Station)

Купих си книгата на Лави Тидхар случайно и много се радвам, че го направих. Хареса ми, макар да останах с усещането за някаква липса, може би защото очаквах повече отговори в края.

Мислех, че ще ми е трудно да опиша накратко сюжета, но всъщност се оказа безумно просто: „мозайка на ежедневието“. И то какво ежедневие! Авторът е изградил свят, който наистина може да ви остави без дъх: високотехнологичен, далечен и въпреки това някак познат. Измислен, но твърде вероятен. Разнороден, пъстър, хаотичен… Калейдоскоп от образи и истории, които ей така, между другото, провокират към размисъл.

А в основата на цялата вселена е Разговорът, безграничната и непрестанна комуникация между всички разумни същества, превърнала се в част от тях самите…

Не знам за вас, но аз си мисля, че вече сме се запътили натам.

Публикувано в Review, Книги. Постоянна връзка.