се нарича статията на проф. дфн Стефка Петрова, публикувана в раздел „Книги“ на сайта kultura.bg. Зарадвах се, прочитайки заглавието – все пак, по неясни за мен причини, жанрът продължава да бъде изключван от „официалната“, „истинската“, „стойностната“ литература. Подозирам, че и да се пише за фантастика е непрестижно. Затова изказвам благодарност на проф. Петрова, която, макар да не е рискувала с критически бележки по разказите, все пак е отбелязала съществуването им.
Текстът е публикуван още през февруари 2020 година, но аз го открих около 6 месеца по-късно, при това съвсем случайно. Статията разглежда две книги, излезли в края на 2019 година – и двете са сборници с разкази, и двете (по различни поводи) съм споменавала тук, в моя бележник: „Докоснат от Шекли“ и „Няма значение от кое време са“.
Сборникът „Докоснат от Шекли“ съдържа отличените разкази от едноименния конкурс на сп. „Дракус“ и „Гаяна арт & букс“. Разказах ви за моето участие в конкурса още преди да знам, че ще бъда сред избраниците на журито, а след като се сдобих с екземпляр и имах възможността да изчета всички разкази, пуснах кратко ревю в Goodreads (можете да го прочетете и тук). В статията си проф. Петрова преразказва накратко всеки от 15-те разказа. Направи ми впечатление, че на първите разкази е отделено повече място. Тези, които са по-назад в сборника, трябва да се задоволят с 2-3 изречения. Ето как изглежда текстът за моето „Призвание“:
Друг разказ описва герой, който се смята за неудачник, винаги без късмет, стопроцентов, натурален карък, който е включен в групата на стоте за генно безсмъртие, защото вижда подробности, които другите не забелязват. На планетата, където попадат, той спасява всички от течното черно, което винаги следва движещия се човек, и разбира, че най-сетне е намерил истинското си призвание – превърнал се е в идеалния пазител на хората. Говоря за „Призвание” от Сесил Костадинова.
Сборникът „Няма значение от кое време са“ беше първата книга, за която писах ревю в началото на годината. В статията си проф. Петрова дава имената на седмината автори, които участват с по два разказа и, както с „Докоснат от Шекли“, прави резюмета на всеки от разказите, като се старае да не изразява пристрастия. Единствената ми забележка тук е по отношение описанието на проекта „Мечта за книга“: „Идеята на поредицата – Мечта за книга – е да представя предимно млади автори, неутвърдени още във фантастиката, макар да включва и по-стари, т.е. с публикувани вече разкази и романи.“ Истината е, че проектът „Мечта за книга“ не е ориентиран към фантастиката (макар че и моят роман „Звездата на скитниците“ се самофинансира чрез него).
Като цяло, беше ми приятно да видя най-после статия, писана не от колегите по жанр, а от „външен експерт“. За съжаление решението да не се посочват слабости ме разочарова. Не защото изгарям от желание да „ме разкостят“ за стил или изразност, а защото малки насоки за подобряване на писането са жизнено необходими за всеки автор.