„Еди Янч беше карък. Стопроцентов, натурален, от онези, които цял живот нищо не бяха печелили. Дори два кредита от лотарийна игра. Ако една ситуация предполагаше добър и лош изход, за него винаги оставаше лошият. Кучетата в парковете го хапеха, саксиите от терасите се целеха в главата му, началниците го пропускаха при повишенията, а жените каляваха сърцето му.“
Цитатът по-горе е начало на разказа ми „Призвание“, който изпратих за участие в конкурса „Докоснат от Шекли“. Робърт Шекли за мен е любим автор, изчела съм и петте сборника с негови разкази, които се намират в „Читанката“ и няма нито един, който да не ми е харесал. За сборник с разкази това е почти невъзможно. А защо в „Читанката“ ли? Първо, защото да се сдобиеш с хартиените издания вече може само из книжните пазари. И второ, защото допреди две години пътувах всеки ден между 2 и 3 часа с градския транспорт (отиване и връщане на работа) и четенето беше една от малкото възможности за избягване на стреса, а електронният вариант на книгите – най-лекият.
За мен Шекли е висока топка, но няма да лъжа: една от мечтите ми беше да напиша поне един разказ като неговите. Както са казали мъдрите, внимавай какво си пожелаваш. Когато видях обявата за конкурса на „Дракус“, изпаднах в лека еуфория. Според регламента авторът трябваше да напише кой точно разказ или герой на Шекли са го вдъхновили. Веднага си спомних за един от любимите си разкази – „Бунт на борда“ и реших, че ще съчиня история, свързана с него, дори започнах една. Само че музата нещо се помайваше.
Тогава реших да препрочета някои разкази – ей така, наслуки, за да видя какво пропускам. И така го видях: „Неудачник“. Още не бях го дочела, когато се сетих, че имам разказ, започнат преди две години с работното заглавие „Еди Каръка“. Първоначалната идея беше, че 500 каръка са приспани в криосън, натоварени в кораб и запратени към звездите – да се оправят там както искат. На Земята вече нямало място за такива като тях и властите смятали поетапно да се освободят от всички лузъри. Бях написала текста до приспиването. Това се оказа предимство, защото промених първоначалната идея – стори ми се прекалено близка до тази на „Неудачник“-а на Шекли.
Така се появи моя разказ „Призвание“ и макар че до последния момент се двоумях дали да го пращам, все пак го направих – така де, тъпо е да напишеш разказ специално за конкурс и после да се откажеш. Е, сега чакам резултатите.
Поредният конкурс с приятна изненада: аз съм сред отличените разкази, които ще бъдат издадени от издателство „Гаяна арт & букс“ в специален сборник: „Докоснат от Шекли“. Много ми е ценно това отличие, защото журираха Явор Цанев и Елена Павлова (който чете българска фантастика, знае кои са!).