Преди няколко месеца, когато прочетох, че се подготвя нов филм за Лара Крофт, с нова изпълнителка в главната роля, реших, че ще бъде поредният безличен кавър на историите, с които съм израснала. Алисия Викандер ми се стори невзрачна, а интервюто, в което говореше за ролята си, бе изпълнено с баналната фалшива приповдигнатост. Казах си дори, че няма да го гледам този филм.
Но… както са казали мъдрите: „Никога не казвай никога.“
Тази седмица имах възможност да изгледам „Лара Крофт: Първа мисия“. Противно на очакванията, филмът не ме подразни. Хареса ми. Алисия Викандер беше една различна, объркана и уязвима Лара, която търсеше своя път в живота. Справяше се според силите си със загадки и препятствия и постепенно оформяше онази Лара Крофт, която свързваме с Анджелина Джоли. В края на филма се появи и физическа прилика между двете героини – преходът беше завършен.
Мисля, че авторите са постъпили правилно, създавайки напълно нова история. Ако бяха съживили някоя от старите, сравненията бяха неминуеми и със сигурност щяха да навредят на възприемането, дори ако новата версия бе оценена като по-добра.