В началото на 2020 година си обещах да не участвам в конкурси. Когато го направих, не подозирах, че ще се окаже толкова лесно – КОВИД-карантините промениха литературния живот, особено този извън прожекторите. Конкурси и награди имаше, но „петте минути слава“ се превърнаха в екзалтирани постове в социалните мрежи. Не е същото, вярвайте ми.
Освен че устоях на изкушенията на 2-3 конкурса, през годината успях да постигна и друга своя цел: да завърша поредна книга. Бях отворила три проекта: пореден роман научна фантастика, сборник фантастични разкази и фентъзи. За моя изненада най-гладко ми потръгна фентъзито. Завърших текста в края на ноември. Към днешна дата съм приключила с първата редакция и имам отзивите на двама бета-читатели. Очаквам обратна връзка и от третия.
Какво ще се случи след това с моите „Балагейски хроники“? Искрено се надявам да се намери смелчак-издател, който да ги публикува. Предпоставките са налице: фентъзи все още се чете, обемът е в рамките на препоръчителния, сюжетът е забавен, става и за по-малки деца. Проблемът е в моята непопулярност (въпреки наградите и издадените книги), а може би и в чувството за хумор на българина, което все повече слиза под кръста му.
Засега няма да си правя планове за 2021 година, ще пропусна и обещанията към себе си. Та аз не мога да планирам дори предстоящите празници заради прекарания наскоро COVID-19 ! Възстановявам се, да, но няма да подлагам близките си на риск. Защото най-важното е да сме живи и здрави. Останалото е суета.