Странно общество сме, наистина. Чета коментари из социалните мрежи и мигам на парцали: никой не се възмущава от заразените пришълци от Холандия, които се измъкнали „ни лук яли, ни мирисали“ от задължителна карантина, никой не се възмущава от избягалите от болници, от КПП постове или от приложилите всякакви андрешковски похвати, за да си ходят и заразяват свободно себеподобните си. За сметка на това всички се възмущават, че кризисният щаб изваждал данни за нови бройки заразени. Какво ви става, бе, хора?!?!?! Само идиот може да вярва, че при въпиющо неспазване на елементарни изисквания заболелите ще намалеят. Вчера обявените заразени бяха 18, днес още от сутринта са 36 – логични резултати за малоумно настроено население.
Сърдят се Андрешковци (не разбрах на щаба ли, на премиера ли, на вируса ли?), че ги върнали от Франция – искали там да работят, тук не ги устройвало. А дали сега има работа за тях там? Естествено, тук само ги лъже щабът, че и извън страната върлувала епидемия. Не ги интересува, че могат да се заразят – чудесно, това си е лично право на всеки. Но ако ги бяха приели и примерно след седмица вирусът все пак избереше някои от тях, какво щяха да правят? Да се върнат в презряната България, да бягат от медицинските власти на летището и да заразяват още презрени сънародници. А после, когато положението им се усложни, да търчат при същите тези власти и да се сърдят, че не са ги излекували навреме (телепатично, разбира се, иначе им се нарушават свободиИте). Честно казано, искаше ми се французите да не връщат нашите работяги, та да им се наложи да спазват тамошните карантинни мерки.
Брифингите на щаба били стресиращи – викаха, освиркваха, възмущаваха се будните български граждани, докато накрая победиха: няма кой да ги плаши с нелицеприятни факти. Само дето същите тези граждани с удоволствие и денонощно слушат по телевизии и медии за края на света, за края на бизнеса, за тълпите безработни и т.н. Дърдоренето не ги стресира, опиянява ги, та очаквам в най-скоро време да започнат сбирки от типа „Силистра йолу“ (за справка: непреведеният Вазов).
След много вой и стенания отпадна и задължението да се носи маска на открито (за медицинските маски говоря, не се притеснявайте!). Два дни след отмяната излязох по работа и знаете ли какво видях? Повече хора с маски, отколкото предишната седмица, когато носенето им беше задължително!
В този момент разбрах: кризисният щаб беше подходил неправилно към българския народ! Вместо да обяснява заплахата и да се опитва да предпази народонаселениието със стандартните за цял свят мерки, просто трябваше да обяви, че всъщност коронавирус в България няма, че маски не бива да се носят, а завръщащите се от чужбина нямат право да се тестват за зараза (понеже такава у нас няма и не може да има). Тези изявления със сигурност щяха да провокират безброй коментари от типа „пак ни лъжат като за Чернобил“, „щом си мълчат, значи е опасно“ и други подобни. Щяха да се намерят очевидци, които да потвърдят, че хората на властта ходят с маски и избягват лични контакти. Други пък щяха да свидетелстват, че маски у нас се произвеждат, но се изнасят за Европа, както и витамините. Обзалагам се, че само за седмица нивото на самозащита щеше да се изравни, а вероятно и да надмине сегашното, постигнато с много мъка и усилия. Що се отнася до брифингите, будните граждани щяха да викат, да свиркат и да се възмущават дотогава, докато не започнат да получават ежедневна информация за положението.
Това е истината: какъвто е народът, такъв трябва да бъде и подходът.