„Хост/Гост“ се нарича подкастът на електронното списание „Сборище на трубадури“. Следя интервютата, макар че понякога ги прослушвам със закъснение от 2-3 месеца, но събеседниците винаги са интересни, разговорите са искрени и смислени. Затова, когато разбрах, че имам шанс да присъствам на живо на такова интервю, изобщо не се поколебах. Събеседникът беше Велко Милоев, а мястото на провеждане – „леговището“ на клуб „Иван Ефремов“. Клубът е един от първите, създадени у нас (май преди него е имало такъв само в Русе, но той вече не съществува).
Пристигнах в точно в обявения час 19:30 и… се оказах първа, така че дори ми се падна честта да отворя вратата на клуба :). Основните участници в събитието пристигнаха с двайсетина минути закъснение и веднага се заеха с подготовката на импровизираното студио, а аз се заех със зяпане на приготовленията и публиката, която се състоеше от добре познати имена – приятели на интервюирания, членове на клуба и… мен 🙂 Признавам си, беше ми забавно да съм мълчаливият наблюдател. Отивах там за първи път и, въпреки че лицето ми се сторило познато на някои от присъстващите (после го разбрах), аз си оставах непозната 🙂 Е, поне до момента, в който поисках автограф от Велко Милоев, след края на интервюто. Тогава стана ясно, че съм „първото място от конкурса Агоп Мелконян през 2017 г.“
Освен с автограф, си тръгнах и с уникалната книжка-кутийка „Където не сте били“, която съдържа 9 разказа на Велко Милоев, всеки от които е сложен в илюстрован пощенски плик (художникът е Димитър Стоянов) и може да бъде изпратен на някого по пощата като подарък. Готино, нали?
