Не я разбирам днешната поезия, хора! Не я разбирам и туй то! През изминалата седмица попаднах на поредното доказателство за това. Добрата новина е, че не само аз мисля така, а дори един от членовете на журито.
За какво ви говоря ли? За провелия се в Пловдив Национален конкурс за поезия „Добромир Тонев“ (всъщност, не бях чувала за този конкурс, докато не видях поста с наградените).
И така: във Фейсбук попаднах на публикация от стената на Николай Герджиков, направена по молба на Марин Кадиев – член на журито на конкурса. Публикацията съдържаше снимки на наградените стихотворения (дадени по-долу) и следния текст-коментар:
„Председателят на тричленното жури поетът Антон Баев и вторият член на журито поетесата Станислава Стоименова, присъдиха първа награда и 600 лв. на по-долу приложените стихотворения , а третият член на журито литературният критик академик Марин Кадиев каза, че това не е въобще поезия и не заслужава никаква награда. Баев и Стоянова казаха, че това е новаторска поезия.
Къде е истината? Мнението на двамата, които твърдят,че има уникалност и новаторство в тези стихове или тезата защитавана от академик Марин Кадиев, че това е безсмислен набор от думи.“
Както вече споменах, за мен е трудно да приема струпването на думи и изрази (дори когато са красиви, а тези не са) за поезия. Още повече, че написаното не поражда никаква емоция у мен. А нали поезията е това, емоция!