Краят на 2019 година наближава и, съзнателно или не, всеки се замисля за своите постижения и провали през изминалите 12 месеца. В края на равносметката неизбежно се стига и до въпроса: беше ли годината успешна?
За мен отговорът е: да! 2019-та започна малко колебливо, с тихи разочарования, които бяха на път да ме откажат от публични изяви. Казват, че всеки творец имал подобни моменти на съмнения. За щастие, терзанията не се отразиха на работата по новата ми стихосбирка. Успях да я завърша и предам за печат по план и в средата на февруари вече се радвах на първите си бройки. И въпреки че се отчетох само с една премиера, в края на годината „Мръщолевения“ се оказа с почти изчерпан тираж.
Почти изчерпан е и тиражът на романа ми „Звездата на скитниците“ – книгата, на която възлагах всичките си надежди през 2018 година, но която започна да получава популярност едва през изтичащата 2019-та.
И тук трябва да призная основната си слабост: не се справям с маркетинга и популяризирането на собствените си книги, нито успявам да извлека дивиденти от успехите си в конкурсите. А тези успехи през 2019 година не бяха малко: от общо шестте ми участия в конкурси спечелих 2 награди, 1 номинация (превърнала се в 4-то място в крайното класиране) и участие на финал. Погледнато математически, конкурсната ми успеваемост е 4 от 6, т.е. 67%!
Много ценни за мен са и двете признания на публиката в „Истории от някога“ – едно първо и едно второ място. Като се има предвид, че общо 4 мои разказа се състезаваха през годината, излиза, че всеки втори разказ е бил харесван 😉
Повече статистика за отминаващата година ще откриете в поста на личния ми сайт. А тук просто ще си пожелая повече смелост и повече вяра в написаното от мен през новата година.
И, разбира се, да продължавам да пиша!