Базаротворителници

Декември е месецът на базарите. Благотворителни, чисто коледни, арт-базари, фермерски, за книги, бижута, минерали и за какво ли още не. Не можеш да им устоиш, макар че – за добро или зло – трудно ще успееш да посетиш всички (и най-закоравелите базаряни могат да пропуснат някоя информация).

Аз се ориентирам предимно към ежегодни събития като Панаира на книгата в НДК и Коледния благотворителен базар на Международния женски клуб. Панаирът се провежда около 10-ти и 15-ти декември, а второто ми любимо събитие е една от неделите в края на ноември или началото на декември. Разбира се, в последните години не подминавам и „немския“ коледен базар на открито, където може да хапнеш вкуснотийки и да пийнеш греяно вино.

Тази година попаднах и на Благотворителен арт-базар, организиран от Искра Ангелова. Прочетох обявата за събитието във Фейсбук – звучеше многообещаващо, мястото беше удобно, в центъра на София, а каузата наистина благородна: събиране на средства за ветераните на изкуството.
За съжаление изпълнението (поне докато бях там) доста се разминаваше с обещанията.

На първо място, никъде в съобщението за събитието не беше посочено, че има входна такса и то в немалък размер: 15 лева! За сравнение ще посоча, че билетът за Коледния базар, който споменах по-горе, беше само 6 лева за възрастни, с намаление за деца, с възможност за семейни билети и т.н.

Любезното девойче на входа ми обясни, че срещу 15-те си лева получавам куверт, с който мога да хапвам и пийвам на воля вкуснотийките от наредената маса. Когато обаче отидох до масата и си сложих в чинийка 2 (две) курабийки и 1 (една) меденка, дамата зад масата ми обясни, че на всеки се полагали по 1 (едно) парче торта и 1 (една) меденка/курабийка. Обясних, че не искам торта и успях да задържа трите сладки в чинийката. Не си поисках нищо за пиене, така че не разбрах какво ми се е полагало…

Признавам, след злополучното начало изобщо не ми се разглеждаха няколкото щандчета с ръчно направени джунджурийки, но любопитството ми надделя. За съжаление, видяното и тук беше далеч от описаното във Фейсбук. Все пак си купих едно арт-магнитче. И да, цената му беше съвсем прилична. С това посещението ми приключи. Не останах за томболата, която по-късно щеше да бъде разиграна с номерата на кувертите.

Като цяло, впечатлението ми беше за обстановка с фалшива приповдигнатост, сякаш организаторките бяха направили това базарче с идеята „вижте ни колко сме благородни и коледни“, а не да предразположат посетителите да похарчат малко пари. Как биха могли ли? Ами, много просто: вместо дебелата входна такса, някаква достъпна за всеки джоб, например 5 лева. И вместо да се пазарят с посетителите какви сладкиши им се падат, просто трябваше да ги продават: всеки би дал 1-2 лева за коледна курабийка, 2-5 лева за чаша греяно вино или домашна лимонада или 5 лева за парче торта, която, освен че изглежда вкусна, е със специална коледна украса… Томболата също можеше да се проведе с билетчета, които се купуват – по 1-2 лева, не повече. Обзалагам се, че при подобни цени щях да съм оставила 15-те лева, а вероятно и повече, но щях да си тръгна усмихната и заредена с положителни емоции. А не с размисли за добрите намерения.

Публикувано в Мисли. Постоянна връзка.