Снощи присъствах на събитие, което звучеше многообещаващо: два литературни сайта, „Отвъд кориците“ и „Тетрадката“, бяха обединили усилия за обща августовска творческа вечер в клуб „Журналист“. Според предварителната програма думата се даваше първо на организаторите, а след това на всеки, пожелал да сподели творенията си пред публика.
Началото бе определено за 19:00 ч. Пристигнах десетина минути преди обявения час, а залата вече беше пълна. Видях познати лица и от поетичните матинета, и от фантастичните „Истории от някога“, и от дамски клуб „Фортуна“, и от хорър-клуб „Лазарус“, и от курсистките на „Буквите“. Е, казах си, ще бъде интересно и се зарадвах, когато успях да си намеря място в едно ъгълче на предните редове. Това ми даде възможност да наблюдавам отблизо предстартовата треска, която бе обхванала повечето организатори. Суетяха се по един забавен, но непрофесионален начин. Бързо стана ясно, че суетенето е свързано и с липсата на важен член от групата. Докато го чакаха и докато се страхуваха, времето започна да лети. Мина половин час, а ние, дошлите извън приятелския им кръг, нямахме идея кога и дали ще започне събитието. Ивайло Диманов тактично ги подкани, но те май не схванаха сериозността на намека, та се наложи той лично да застане пред микрофона, за да обяви началото.
Така, с лека принуда, започна литературното четене. Едва тогава разбрах, че за прозата имало изискване от страница и половина „буквички“, т.е. около 2000-2500 знака. За поетите имаше лимит от три стихотворения – ограничение, което почти съм приела за норма от матинетата 🙂
Пръв се представи Александър Цонков с разказа-импресия „Нещото“. Не зная дали беше по азбучен ред, но беше добро попадение за начало, защото Цонков е автор, чието слово приковава вниманието.
След него обаче се заредиха малко скучните (с едно изключение!) поетични откровения на останалите автори от двата екипа. Поетични по-скоро като търсене на метафори и емоции, не като звучене и форма, защото бяха издържани в модната (и доста по-лесна от класическото стихостроене) поезия в проза. За щастие серията бе прекъсната от живите, разтърсващи стихове на Ивайло Диманов.
След изчерпване на „официалните лица“ думата беше дадена на публиката и заявките за микрофона не закъсняха. Имаше стихове, имаше и проза. Имаше и вълнуващи произведения, имаше и… невзрачни. Мой фаворит в тази втора част беше Райчо Русев-Райсъна, който – както обикновено – повдигна духа в залата и зарази всички с жизнеутвърждаващата си, с чувство за хумор и самоирония (нещото, което липсва на останалите!) поезия. Пристрастна съм, да – фенка съм му още от първия път, когато чух негови стихове.
Не останах за афтър-партито. Страхувах се, че кумулираното в залата авторско его е по-голямо от онова, което мога да понеса – не обичам да правя празни комплименти, а ако исках да се социализирам, можеше да се наложи да си кривя душицата.
Като цяло, беше любопитно събитие, изпълнено с много самочувствие, но и с искрено въодушевление. Организацията се отличаваше с августовска неглижираност, също като отношението към случайните пришълци като мен. 😀
Що се отнася до разгорелите се на следващия ден страсти във Фейсбук, те за пореден път доказаха, че „у нашенско“ автор за автора е вълк и тежкО му, ако е от чужда глутница…
–
*Официалното заглавие на събитието, по идея на Ивайло Диманов.
Веднага искам да добавя, че нещата изглеждаха по съвсем различен начин, когато „Отвъд кориците“ празнуваха петия си рожден ден. Мястото беше същото, обявеният начален час – също, но този път нямаше суетене и закъснения. Събитието си имаше и водещ, а при четенето се редуваха поезия и проза, така че публиката запазваше концентрация. Авторите също бяха подбрани – различни като стил, жанр и възраст, но всички представиха само добри произведения.
Поздравявам организаторите, които са си научили урока!