Научих тази мъдрост от Джеймс Бонд и често се убеждавам в правотата й. За какво ви говоря ли? За анонимния конкурс за сонет на Фондация „Лъчезар Станчев“ и Община Вършец.
Миналата година имах доста резерви по отношение на отличените сонети, поне на част от публикуваните в сборника. Затова когато видях, че моят сонет „Аз и лятото“ е сред номинираните в тазгодишния конкурс, се раздвоих в емоциите си: от една страна, се зарадвах на признанието, от друга се притесних – трябва ли да се хваля пред пишещото братство, ако качеството на отличените е съмнително? Нямаше как да знам нивото на конкурентите си – в протокола за номинациите бяха записани само имената на произведенията.
След много колебания реших все пак да споделя поетичния си успех. Обичам сонетите и наистина се радвам, че съм успяла да впечатля журито на конкурса. 🙂 Е, не се добрах до награда – такива имаше само за челната тройка, а аз останах на четвърта позиция, както може да се види и от протокола с номинациите, и в сборника „Лъчезарни сонети 2019“, където организаторите публикуват 5 сонета, избрани от журито и още 15 (избрани… от тях?). Всъщност, сборникът е по-скоро брошура. Ето и част от него с моето произведение:
Какво пък, ако публиката хареса сонета ми, може да се пробвам в конкурса и догодина.