За премиерите и публиката

Мисли

Тези дни една дама, която пише красива поезия, имаше премиера на нова книга. Слушала съм на живо стиховете й, чела съм нейни творби в мрежата, затова проявих интерес към събитието. Е, не ми се получи с времето.

Късно вечерта прочетох неин пост, с който благодареше на неколцината човека от Фейсбук, които уважили премиерата й. Постът звучеше като плач на обидено дете . Разбира се, под поста се редяха успокояващи думи от живеещите извън София. В отговор на една от тези реплики дамата беше добавила: „ Нещата са от ясни по-ясни!… И аз вече няма да ходя на чужди премиери.“

И тук аз се замислих. Значи ли това, че тази дама досега е ходила по премиери, само за да отидат другите на нейната? Не се ли ходи на представяне на книга, защото книгата и/или авторът ти харесват? Нима „Интересът клати феса“ или, за да сме в крак с времето: „Интересът клати Фейса“ е единствената норма? И ако бях отишла, но не си бях купила книгата й, нямаше ли да бъде също толкова обидена?

Току-що осъзнах, че повечето пишещи дами из нета биха превърнали горната случка в поредния си къс разказ. Що ли не го оформих и аз така, а пиша разни коментари! 😉