За пореден път се убедих, че човек не бива да си прави планове и че не може да се подготви за онова, което ще му се случи. Малко примери:
Две години подред участвах успешно в конкурса „Вятърничави истории“, в раздела за хумористична поезия. Тази година освен стихотворения, бях се подготвила и с един хумористичен разказ, но… конкурс липсваше.
През 2017 г. участвах в конкурса за кратък фантастичен разказ А.Мелконян и спечелих първа награда – беше страхотно: първи опит, първа награда! Миналата година пропуснах, защото в същото време подготвях издаването на научно-фантастичния си роман „Звездата на скитниците“. Тази година се готвех да участвам, но… оказа се, че правилата вече са променени и победители от предишни години не могат да се включат.
Нямаше никакви конкурси и в литературна група „Многоточие“ – за разлика от миналата година, където конкурси се провеждаха всеки месец – с различна тема, с гласуване на публика и жури.
И понеже „който не участва, не печели“, реших да не мухлясвам, а да се включа в какъвто конкурс има. Оказа се далеч от зоната ми на комфорт: съвременен любовен роман. Стартирах без очаквания и се радвам, че попаднах във финалната осмица. Е, по всичко личи, че няма да спечеля достатъчно гласове, за да бъде издаден романът, но… ако написаното е хубаво, сигурно ще се появи и истинската възможност.
Само без планове!