За втора поредна година Човешката библиотека и Дружеството на българските фантасти „Тера фантазия“ обявяват конкурс на тема „Изгревът на следващото“. Конкурсът е за разкази, които се противопоставят на историите за мрачно, катастрофално бъдеще и в които човекът/човечеството търси изход от кризисното съвремие или вече го е открило. Докато четях условията, неволно се замислих за анонса към първия ми роман „Каменни трохи“:
„Каменни трохи“ ще ви пренесе в едно бъдеще, където Земята не е заплашена от апокалиптична катастрофа. Човечеството е преодоляло самоубийствените си пориви. Хората са се сдобили с технология за бързо придвижване в пространството. В идилично на пръв поглед общество цивилизацията се е разпростряла сред звездите.
Да, представила съм си такова бъдеще и съм го описала, макар че романът ми е почти неизвестен. Въпросът обаче е, че история от 450 страници не може да се събере в 9000 думи, какъвто е лимитът за участие.
Първоначално мислех да взема част от историята и да „раздуя“ някой момент (нещо като „Rogue one“ на „Междузвездни войни“), но загубих доста време в опити и се отказах.
Остана вариант Б: да създам нов, различен свят. Получи се по-близък до нашия. Условието за търсене/намиране на изход се оказа най-трудната част. И тъкмо бях готова и се радвах, че съм се вместила в сроковете, когато прочетох отново всички условия и си дадох сметка, че моят изход не отговаря съвсем на „заданието“. Оставаха броени часове за изпращане и макар да се опитах да поправя нещата, беше ясно, че разказът няма да го бъде.
Ето така се пропиляват шансове, като не внимава човек! 😀