Днес, докато четях стихотворенията, участвали в конкурс за социална поезия на Литературна група „Многоточие“ (Фейсбук), изпаднах в лек шок. Причината беше в приликата на моето стихотворение „Въпроси към България“ със стихотворение № 60 от конкурса. Пускам ви първите куплети на „Номер 60“:
За сравнение посочвам и два от куплетите на моето стихотворение:
Отричаш ли се днес от нас, Българийо?
Децата ни от теб че се отричат.
И всички мостове назад запалили,
по чуждоземски името ти сричат.
Обичаш ли децата си, Българийо?
Прощаваш ли безумните ни грешки
ти като всяка майка? Че съдбата ти
е вплетена в съдбите ни човешки.
Конкурсът е анонимен, но имената на авторите стават известни след приключването. Намерих „Номер 60“ и ми направи впечатление, че той няма други социални и граждански стихове, стъпката също не е характерна за неговия стил – попрочетох туй-онуй от постнатото от него. Намерих обаче още едно стихотворение, което прилича на едно от моите, публикувани в личния ми сайт.
Първата ми реакция беше да вляза в сайта си и да изтрия всички публикувани там произведения или да оставя само заглавията им. Премахнах някои от по-новите, скрих част от наградената през 2018 г. приказка, но горчивината остана. Разбира се, не мога да докажа, че „Номер 60“ се е възползвал от моите стихове. Ако не греша обаче, с господина се засякохме на поетични матинета в края на ноември и началото на декември 2018 г., а двете му „заподозрени“ произведения са от декември 2018-та. За щастие „Въпроси към България“ е публикувано още през 2009 година на сайта „Откровения“, а другото ми стихотворение участва през 2017 в конкурс за любовна поезия.
Не се считам за гениална поетеса и със сигурност не съм известна. Живеех си с мисълта, че това е достатъчно, за да ме предпазва от злоупотреби с написаното от мен. Излиза, че съм грешала. Сега се чудя да се радвам ли или да се притеснявам, че вече ме имитират.
Притеснявам се, защото трудът ми може да бъде оценен (и награден) някъде, без изобщо да подозирам. От друга страна имитацията е своего рода признание. Тя означава, че имитаторът се стреми да бъде като мен, тоест, смята ме за по-добър автор от него самия. Значи, мога и да се зарадвам…