Преди няколко дни видях един конкурс във Фейсбук: „Образи в огледалото“, с категории „Проза“ и „Поезия“. Реших да участвам в поетичната част. Подготвих едно стихотворение със сонетна структура и тъкмо да го изпратя, вътрешният глас ме посъветва да прочета отново условията. Прочетох ги и разбрах, че стихотворението не става, защото „тематиката на произведенията може да е от мистерия, през фантастика, до чист хорър“.
Ха сега, де! Не просто стихчета за огледала, а с тясна тематика.
Не изпратих написаното. Публикувах го на личния си сайт, обаче идеята да участвам вече ми беше влязла в главата. Седнах отново на компа и сътворих поемата „Пътешествие“ – има в нея и малко мистика, и малко фантастика. Получи се дългичка, макар че е ритмична и тематична. Публикуваха я. Сега чакам отзиви.
Хубавото на Фейсбук-конкурсите е, че веднага виждаш оценките на читателите. Лошото е, че тези оценки може да не ти харесат.
За мен по-интересни са самите коментари. До 20-ти февруари има достатъчно време да събера „представителна извадка“ от мнения. Признавам си, не знам дали ще преглътна отрицателните. Егото на твореца има нужда и от малко захарен памук – така де, нали музата с нещо трябва да я примамиш. 😉
Всъщност, конкурсът завърши доста успешно за мен: 8-мо място в раздел „Поезия“, а отрицателни отзиви нямаше. Дори получих шестица от една дама, която поголовно сечеше участниците с ниски оценки. 🙂