Преди два дни главният редактор на столичен хумористичен вестник попари сатиричните ми щения. Според него писанията ми напомняли детските стихчета на Дора Габе, поради което ми предложи да се преориентирам към детските книжки (ако искам да пиша, де). Макар да бе изказано като негативно, мнението всъщност е ласкателно, защото Дора Габе е сред класиците на нашата детска литература.
Страхувам се обаче, че смисълът на моята „Приказка за Корполанд“ ще си остане неразбран от децата. За сметка на това и зрели, и зелени служители от частния сектор, та дори и от публичната администрация, са припознавали шефове и колеги в образите от книжката.
Ще кажете, какво съм се захванала с едно произведение? Защо не съм показала и други? Ами… защото останалите са в интернет и смятах да посоча линкове към личния ми сайт, към този бележник и към други места, където съм писала (конкретни линкове към конкретни писания, не просто към страниците). За съжаление, събеседникът ми само пренебрежително измрънка, когато му споменах за интернет.
След като разбрах, че стиховете ми са демоде, че са училищна поезия и т.н., споменах, че съм била в 20-тицата на тазгодишния конкурс за хумористична поезия на „Буквите“. Тогава получих „втори шанс“: да си донеса стихотворението от конкурса и каквото още реша да разпечатам. Ами ако бях казала, че имам и първа награда от конкурс за НФ разказ?…
Цял живот се боря срещу стереотипите. Срещу това да преценяваш човека пред теб по образованието, името, произхода, тапиите и всякакви външни признаци. Разбирам, че един редактор постоянно се изправя пред графомани, но един професионалист би трябвало да ги разпознава без усилие. Последното казвам, защото няколкото „интелектуални клъввания“, които понесох безропотно, ми направиха по-лошо впечатление, отколкото самата оценка.
За да бъда справедлива обаче, трябва да благодаря за безплатния, все още неиздаден брой на вестника, който получих. Друго си е да се похвалиш, че имаш УТРЕШЕН ВЕСТНИК ! 😀