Те са живи, докато ги помним

Видеоклипове Мисли

Днес е 9-ти май – Денят на Европа, но също и Денят на победата над фашистка Германия.

Оказва се, че официалните власти в България не са чували за такава победа. А може би не празнуват, защото България до 1944 година е била съюзник на Хитлеровата държава? Без да съм фен на Слави Трифонов, ще си позволя да го цитирам: „… без Деня на победата нямаше да я има същата тая Европа“.

Не виждам нищо лошо да почетем едно поколение, което се е жертвало, за да живеем ние добре. Това, че не разбираме неговата безкористност, не е причина да я отричаме. Аз лично на този ден си спомням разказите на моята баба за бомбандировките над София и за времето, когато тя и майка ми били евакуирани, но дядо останал – доброволец за гасене на пожарите и разчистване на руините (не, не е бил комунист и никой не го е заставил насила).

Да, българи също са участвали и загивали в тази война (WW2). Има ли причина да не почитаме паметта им? На блюдолизите мишоци, които се изкарват по-правоверни от султана, бих казала само, че ако искаме другите нации да уважават нашите войнишки гробове, ние също трябва да уважаваме техните.

Все пак, ако се чудите какво точно ме провокира да напиша този пост, признавам си: беше видеоклипът на една песен. Попаднах на него случайно. Оказа се, че песента не е случайна, а текст на Булат Окуджава. Нарича се „Бери шинель, пошли домой“ (т.е. „Вземи си шинела и да се връщаме в къщи“).

Честита победа, Европа!