Днес видях резултатите от конкурса за интимна лирика „Магията любов 2017“. Организаторите са били така добри да публикуват на страницата във Фейсбук тримата наградени.
Прочетох произведенията веднъж. Устата ми се отвори, очите ми запремигаха недоумяващо.
Прочетох ги втори и трети път – шокът остана.
Знам за съществуването на свободния стих. Знам, че напоследък е мега модно да пишеш без рими. Знам, че литературните естети се прехласват по липсата на ритъм. Знам, че граматика и правопис са мръсни комунистически думи.
Обаче… днес научих, че „тема“ и „смисъл“ също могат да бъдат скипнати от списъка с критерии на оценяващите. Остава въпросът какви изобщо са критериите.
И за да не се чудите какво толкова ме е развълнувало, ето наградените:
Не знам за вас, но според мен „второто място“ е покъртително, а „първото“ – само красиво струпване на думи без мисъл. За разлика от „третото място“, където е вложена мисъл, но с доста постен изказ. Поразрових се и видях, че авторката пише хайку, което поне може да послужи за оправдание. 🙂
Като цяло съм съгласна с първите коментари, които прочетох на Фейсбук страницата (и които не съм копирала тук). Не се считам за връх на лиричната поезия, но ми се искаше, когато видя наградените, да ги сравня с моята творба и да възкликна „WOW!“, а не „WTF!“