Лош материал сме, приятели, лош!
Седим си тук, в България, цъфтим и връзваме в оазиса на европейското благополучие; броим си парите, когато цял свят се тресе от кризи; джигиткаме напред-назад с лъснатите си автомобили и показваме на децата си откъде ще минават новите магистрали.
И грам усилие не правим, за да помогнем с нещо на властта: не щем да емигрираме, не щем да мием атлантически чинии, не щем да потребяваме стоки и услуги, не щем да пускаме sms-и за подпомагане на пенсионерите…
А вчера се видя, че и изборите искаме да съсипем: вместо да си седим по домовете, да си чакаме да ни съобщят резултатите по телевизията, ние тръгнахме да гласуваме! И не само тръгнахме, ами се наредихме и на опашки. И като се заинатихме: един за скакауец ми гласува, друг за вражалец… Никакъв позитивизъм, никакво чувство за ГРАДЕЖ!
Лош материал сме ние, лош. А после се чудим защо не ни здравеопазват. Ами то е ясно защо – естествен подбор да има, да остават само най-приспособимите. Да не загрозява никой оазиса.
Така не може да продължава. За себе си реших: ще си направя някоя и друга пластична операция. Надявам се след това да не ми личат 19-те години учение и всички да виждат само двете ми пораснали очи. Ще поискам и розови лещи. За да се гради правилно, трябва да се вижда правилно, нали?