Както и очаквах, никой издател не се заинтересува от моите „Балагейски хроники“. Трябва да спомена, че изпратих материалите си в началото на годината, около три месеца преди изборите. При такъв „тайминг“ не изключвам някои издателства да са пуснали в ход самоцензурирането, доколкото текстът ми съдържа голяма доза пародиране и сатира на родната действителност: заклинатели, калинки, дребни хитреци и, разбира се, напорист гръмовержец – такъв е светът на моята Балагея. Сега подозирам, че ще се пръкнат много писачи, които ще клеймят бившия режим – точно като роенето на заклеймяващи соца произведения след 10-ти ноември 1989 г. И вероятно голяма част от пръкналите се СЛЕД ПАДАНЕТО на диктатора ще бъдат отпечатани, медийно огласявани, а авторите им публично поздравявани.
За да бъда справедлива, все пак получих отговор от едно издателство, че текстът ми жанрово не подхожда на техния каталог. Благодаря им за коректността. Разбрах също, че нямало търсене на подобни книги.
Какво му остава на човек в такъв случай, освен да се самоиздаде?
В момента съм на финалната права и се надявам около Великден с гордост да ви покажа едно свежарско издание на „Балагейски хроники“. Повод за оптимизма ми е и наскоро откритата онлайн-книжарница на един добър човек, приятел и колега по перо. Имам уверение, че скромното ми творение ще намери пристан там. 🙂