„Програмистите едва сега разбраха, че техният начин на живот се наричал карантина“ – това беше един от първите вицове, които прочетох след въвеждане на извънредното положение. И понеже същото това извънредно положение продължаваше, реших и аз да се направя на програмист. Започнах с подобрения по сайтовете на двата ми романа. Промените бяха предимно козметични, но необходими (имаше например една щура навигация при героите в сайта на „Звездата на скитниците“). Тук е моментът да призная, че още през февруари бях подготвила нови видеоклипчета за двете начални страници. Възползвайки се от социалната тишина, сега обнових повече неща (не толкова външния изглед, колкото отвътре, т.нар. „код“).
Когато приключих, оказа се, че извънредното положение продължава – по-точно то периодично се удължава – нещо като възрастта за пенсия: преди да стигнеш крайната дата, тя се отмества за по-късно. Какво друго ми оставаше, освен и аз да продължа да се правя на програмист.
Вторият ми проект беше много по-амбициозен: да възстановя в интернет пространството едно мое старо творение – вестник „Свободен плебс“ – пародиен бюлетин, който издавах в края на миналия век и началото на този. Можех, естествено, да кача материалите в стария вариант (снимката вляво) и при нормални обстоятелства сигурно щях да постъпя така, но извънредното положение ми предложи извънредно време, през което да се забавлявам, оформяйки чисто нова визия (снимката вдясно). Новата визия означаваше пълно преструктуриране. В добавка се наложи да преформатирам голяма част от материалите от стария сайт, но накрая всичко се получи така, както го виждах в главата си (добре де, почти всичко!). Дори запазих оригиналните менюта, макар и с напълно декоративна функция. Забавлението ми продължи повече от седмица, а резултата може да видите тук.
Накрая, понеже извънредното положение продължава, стигнах и до настоящия сайт. Ако сте попадали на „Бележника“ ми преди, сигурно сте наясно, че визията и тук е променена. Истината е, че смятах да направя малки промени, но една груба грешка ме принуди да взема голямата секира. Както се казва, всяко зло за добро. Предишната визия беше десетгодишна, макар и понапудрена. Новата изглежда по-строга, но пък си има шарени акценти. 😉
Сега си седим с музата на уеб дизайна и се чудим какво и къде още можем да преработим. Какво да се прави, нали и тя е блокирана – беше при мен, когато обявиха рестрикциите и сега ще си седи докрая. Само да не си помислите, че се оплакваме, напротив, отдавна не ни се беше случвало да прекараме толкова време заедно. И, да, наваксваме!