Днес избирах откъси от двата си романа, които да бъдат качени на личния ми сайт (на сайтовете на двете книги има достатъчно, но хората обичат да имат всичко накуп – като в супермаркет). Изборът на откъси означаваше да прочета отново части от романите си. Докато го правех, изведнъж си дадох сметка, че онова, което чета, ми е интересно – да, четях като външен човек, като случаен читател – не мога да помня всичките близо 900 страници наизуст, нали? 🙂 Въпросът е, че тъкмо това странично четене ми отвори очите, за да осъзная, че двете ми книги всъщност са интересни, следователно (по моите критериии) са много добри! Всъщност, петте оценки за „Каменни трохи“ в „Читанка“-та потвърждават моето закъсняло прозрение: имам си хубави коне под плътен безмаркетингов чул.
Разбира се, сега много хора ще кажат: „Ами ти трябва да ги рекламираш тези книги, кой друг?“ – и ще са прави. Само че между „трябва“ и „мога“ има разлика, нищо, че и двата глагола са модални. Направих доста грешки при издаването и на двата си романа. Ако има следващ, надявам се да не ги повторя.