Не мислех да правя официална премиера на новата си стихосбирка „Мръщолевения“. Причините са много: от една страна, зад гърба ми не стои никакво издателство, от друга – не съм силно популярна в социално омреженото пространство, от трета – хумористичната поезия се счита за несериозна, едва ли не стихоплетство, а при гражданската се котират определени теми.
Когато обаче обявих, че „Мръщолевения“ излиза от печат, получих запитвания от приятели и бегли познати кога ще бъде представянето. В допълнение една млада дама ме увери, че всяка книга трябва да си има рождeн ден. Междувременно на две поетични матинета представих няколко произведения от стихосбирката и получих истински, бурни аплодисменти. Всичко това ми даде кураж да организирам премиера на книгата.
Както си му е редът, пуснах събитие във Фейсбук и поканих около стотина души (половината бяха „литературни познанства“, останалите: приятели, колеги, близки…). Имаше много обещания, но като елиминирах „интереса“, се очертаваха 10% присъстващи от поканените. В този смисъл резултатите потвърждаваха мнението на един издател, така че не бях нито изненадана, нито разочарована. Сега ще попитате защо не съм поканила по-голям брой хора. Първо, защото нямам хиляди приятели във Фейсбук – под 300 са. И второ, защото стиховете, които пиша, не попадат в мейнстрийма на т.нар. литературни среди (имам предвид безбройните пишещи общности извън медийното внимание), а и аз не съм обвързана с никоя от тях, т.е. нямаше с какво да ги заинтригувам.
Интересното в случая е, че на премиерата дойдоха хора, които нямат Фейсбук профил (да, бях поканила и такива, лично), а тези, които онлайн бяха декларирали присъствие, липсваха (с едно-две изключения). По тази точка издателят, когото споменах по-горе, греши, твърдейки, че социалните мрежи и присъствието в тях са от решаващо значение.
Тук отново ще трябва да поясня, че не се стремях към многобройна публика. Винаги съм предпочитала качеството пред количеството. Именно заради този ми подход премиерата по издателски критерии може да е била скромна, но за мен беше по-успешна от всички представяния досега, защото ВСИЧКИ слушатели си тръгнаха с книга. Част от тях я закупиха след представянето, т.е. съвсем „информирано“. За сравнение ще посоча, че пълна зала със слушатели на премиерата на романа „Звездата на скитниците“ ми донесе едва две продажби, колкото и представянето на романа в Пловдив.
И знам, че не откривам топлата вода, нито колелото, но ще го кажа: важно е да говориш на читатели, не на слушатели. Вторите често са обикновени кибици (аз също съм присъствала на събития в тази роля 🙂 ) или автори, които са там, за да представят собствените си произведения.