Как да намразиш историята? Ами… като участваш в предаването „Клуб история бг“ с журиращ проф. Лиляна Симеонова от Института за балканистика при БАН. Предаването е сравнително ново и досега го намирах за приятно и забавно: знанията на учениците (и на зрителите, разбира се) бяха подлагани на изпит, но едновременно с това се разширяваше историческият им хоризонт. За съжаление в предаването от 17 декември (последно за 2018 година) нещата не стояха точно така.
Още от самото начало водещият Драго Драганов направи разграничение на двата отбора: „На вас желаем успех“ – каза набързо на сините. След като поговори с червените обаче, заяви: „Надявам се […] да бъдете победители в това състезание“. Може да ви изглежда глупаво, но предпочитанието на водещия ми се стори като предизвестен край на състезанието. Казах си „Ясно, тези ще спечелят“ – и се оказах права.
Уловката беше предимно в допълнителните въпроси, където на червения отбор винаги се даваха максималните 5 точки – независимо с колко мъка и неточности беше изказан отговорът – достатъчно беше да си отворят устите. Нещата стояха различно за сините им конкуренти: техните отговори или не се зачитаха въобще, или се оценяваха с прекалена строгост (най-доброто, което получиха, бяха 3 точки от проф. Лизбет Любенова).
Що се отнася до проф. Лиляна Симеонова, тя определено се изживяваше като Кирияк Стефчов. Въпросите, които задаваше, едва ли са част от учебната програма. По нейно мнение бяха „с леко повишена трудност“. По мое мнение бяха въпроси само за хора, изучавали история в университет или занимаващи се активно с историческата материя. Самата професорка призна, че учениците можели да отговорят, ако били чели изворите… Също така усетих, че тя се наслаждаваше на мнението си, което, струва ми се, на моменти се различаваше от написаното в учебниците. „Набиваше канчета“, както се казва, но пред грешна аудитория. Учениците нямат вина за това, че учат по учебници, които, в крайна сметка, са приети от цялата историческа общност. И ако историците (включително и професорката) смятат, че нещо е грешно, то не би трябвало да попада в учебниците!
Всъщност, вие знаете ли към кого (на запад) се обърнал с молба за мисионери цар Борис І? Ако си мислите, че е папа Николай, грешите. Помолил краля на източните франки, ама кралят не изпратили мисионери, а папата пък се изплашил да не го преварят и изпратил – никой не го молил, а пък той изпратил.
Все в тази връзка професорката почти се разгневи на сините по темата за отношенията между светската и духовната власт (конкретно: Католическата църква). Излиза, че двете власти нямали нищо общо. Е, ние пък сме учили, че в онези времена Католическата църква е била над светската власт, налагала се е над нея и е управлявала монарсите-католици (от отговора на учениците разбрах, че тази теза все още е валидна в учебниците).
Казано с днешни думи, дори цар Борис І да се е обърнал към крал Людовик Немски, кралят е спазил йерархията и е препредал информацията на своя „супервайзор“ – папата, който е бил decision maker и имал право да решава дали и кого да изпрати. Такъв беше смисълът на репликата от участника Тодор Драганов и мисля, че проф. Симеонова го схвана, макар да предпочете заяждането поради неправилно използван термин.
Цялото предаване остави у мен горчив привкус и едно раздразнение, което липсваше в предишните издания, а също и усещане за несправедливост, което пък е най-лошото, което можем да причиним на едни тинейджъри, които – представете си! – с удоволствие изучават историята.