Среднощно четене

Търсех някакви статии за любовни романи и попаднах на следното заглавие: „Задължителни клишета в историческия любовен роман“ от Н.К.Перфилова. Оказа се, че не било статия, а роман-пародия на любовните романи.

Книгата се оказа забавна, чете се буквално на един дъх (между 23:50 и 3:45 сутринта). На моменти напомня „Леля Хулия и писачът“ на Марио Варгас Льоса, особено във втората половина, където са сюжетните бъркотии. Финалът е неочакван и (лично за мен) остроумен – очевидно авторката е искала докрай да избяга от клишетата.

Онова, което ме подразни, беше езикът на главната героиня Лидия. Разбирам, че е трябвало да бъде провокиращ, шокиращ и феминистки, но авторката е пресолила супата. Непрекъснатите цинични реплики за мен го правят неубедителен. Такова е и поведението на героинята. В крайна сметка Лидия се е получила клише 🙂 Ако това е бил замисълът – всичко е наред.

Сред останалите герои ми харесаха добрият рицар Родерик и Сейнт Винсент-Ванеса – бяха ясни типажи и си останаха такива, въпреки сюжетните еквилибристики.

Ах, да – и отдалеч си личи, че авторката не обича големи гърди, особено ако вървят комплект с млади момичета 😉

Публикувано в BG Kниги, Review. Постоянна връзка.