Дали е бил единствено „художествен метод“ или отдавна е мутирал в манталитет? Дали е бил оръжие само на комунистическите функционери или на всеки, който е искал да бъде във властта? Или най-малкото – да се отърква в нея. Да стане почитан и известен, да задоволи битието и тщестлавието си. За мен едно е ясно: соцреализмът е верую на хора, които могат да светят само с отразена светлина.
Сигурно не е случаен фактът, че точно днес попаднах видеото, което ще видите по-долу. Защото точно днес е денят, когато трябва да обърнем поглед назад, за да си спомним срещу какво негодувахме преди 22 години, кое беше най-страшно в соц-реалността и кое се надявахме да променим.
Странно е как всички в анкетите са на мнение, че соцреализмът е изчезнал. Очевидно не четат, не сърфират в интернет и … дори не гледат телевизия. В противен случай биха попаднали на това или това, или поне биха изслушали предминистерските Абрашеви „Псалми за царя“ и „Фанфари за НАТО“…
Не ви ли е малко … deja vu?
Само за справка: във филма „Матрицата“ deja-vu-то беше сигнал за грешка…